противя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. 1. Оказвам съпротива, съпротивлявам се. Богдан се втурна в стаята и с гол ятаган в ръка викна на уплашените турци: — Не се противете! К. Петканов. 2. Не се съгласявам с нещо, възпротивявам се срещу извършването на нещо. Василчо я хвана за ръката. И тя се противеше, но пак вървеше след него. Йовков. Ния вече не се противеше в нищо, за да не слуша грубите ѝ думи. Дим. Талев.
|